Казуси

Здравейте!Най - вероятно моят казус съществува вече задаван от други хора, но от търсенето на отговор тук не успях да открия това, което ме интересува. Моля, за съвет относно процедурата за идаване на нотариален акт на наследствена къща в едно село, която бих искала да обявя за продажба. От информацията, която получих разбрах, че може би има два варианта: 1.Тъй като селото има нов регулационен план, но не и вписване на съответните имоти в кадастър, се налага заснемане от геодезисти на имота за издаване на актуална скица, обявяване на някаква процедура (която продължавала около три месеца)от общината до всички засегнати съседи, след това явяване на наследниците на имота при нотариус с удостоверение за наследници, за платени данъци и т.н. 2. Вторият вариант, който не знам дали е верен, но ми изглежда по-лесен за осъществяване и по - евтин от финансова гледна точка, е явяване в съда в съответния район на наследниците с трима свидетели - съседи, които да потвърдят, че наследниците наистина са собственици и след това съдът да се произнесе за издаване на нотариален акт. Не знам дали обясненията ми са верни, но се надявам на някакъв полезен отговор. Благодаря Ви предварително!

ЗДРАВЕИТЕ, ВАЗМОЖНО Е ЗАПИТВАНЕТО МИ ДА Е ПО-СЛОЖНО И ДЪЛГО ЗА ON LNE КОНСУЛТАЦИЯ, НО ВСЕ ПАК НЯКАКВА НАСОКА. СЛЕД СМЪРТТА НА БИВШИЯТ МИ СЪПРУГ, ДЪЩЕРЯ НИ ОСТАНА ЕДИНСТВЕН НАСЛЕДНИК. СЕСТРА МУ И ДЪЩЕРЯ И /НА БИВШИЯТ/ ЗАВЕДОХА ДЕЛО ЗА ДЕЛБА. ОСВЕН ОБЩИЯ СЕЛСКИ ИМОТ И НИВИ, ТЕ ПОИСКАХА ПОЛОВИНАТА ОТ СОБСТВЕНОСТТА НА ПОКОИНИЯ - ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, МАГАЗИН , ТАВАНСКИ ПОМЕЩЕНИЯ, ДВОРНО МЯСТО И Т.Н.,ОБОСНОВАВАИКИ СЕ, ЧЕ НЕ Е ИМАЛО ДЕЛБА НА РОДИТЕЛИТЕ, ПОЧИНАЛИ ПРЕДИ 22 ГОДИНИ. НА ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ НА РАИОННЕН СЪД, ВЪЗРАЗИХМЕ И ВНЕСОХМЕ УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК В ОКРАЖЕН СЪД, С КОИТО СПРЯХМЕ ВРЕМЕННО ДЕЛБЕНОТО ДЕЛО. В ОКРЪЖЕН СЪД СПЕЧЕЛИХМЕ БЕЗУСЛОВНО. НА ОБЖАЛВАНЕТО ИМ В АПЕЛАТИВЕН СЪД ПОЛУЧИХМЕ СЛЕДНОТО РЕШЕНИЕ: "...... Между страните по делото е налице висящо дело под № .../2011 г. по описа на .... районен съд, образувано по искова молба на X.X.X и X.X.X. срещу М.Ш. за делба на съсобствени имоти, измежду които и имотите, предмет на предявените в настоящото производство искове по чл. 124 от ГПК. С отговора на исковата молба по делото за делба М.Ш. е навела възражение за изключване от делбената маса на имотите, предмет на настоящото производство, позовавайки се на липсата на съсобственост и основавайки правото си на собственост върху тях по наследство от своя баща, който бил признат за собственик на същите по писмени доказателства с констативен нотариален акт № ..., том III, рег.№ ..., дело № ... от 2001 г. на нотариус К.М. с район на действие ..... Не е било спорно, че нито с отговора, нито по - късно до приключване на първото по делото съдебно заседание в производството по делба, М.Ш. е навела твърдения за придобиване на собствеността върху процесните имоти по наследство и придобивна давност, изтекла в полза на праводателя й – Г. Ш. в периода от 1991 г. до смъртта му на 22.10.2011 г., каквото е основанието на исковете за собственост, предмет на настоящото производство. За разлика от отменения, сега действащия ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата като се намали броят на откритите заседания. Чл. 133, ал.1 ГПК, изразяващ принципа на концентрационното начало в гражданския процес, предвижда че ако страната бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи и представи доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. По отношение на производството за съдебна делба, където всеки от съделителите има качеството на ищец и ответник, това оспорване е подчинено и на правилата на чл. 342 и чл. 343 от ГПК т.е. всички оспорвания и преюдициални въпроси трябва да бъдат заявени най-късно в първото заседание в делбеното производство. В противен случай по отношение на същите настъпва преклузия и по-късното им предявяване е недопустимо. Именно поради задължението на съделителите за изчерпване на възраженията и оспорванията до първото съдебно заседание в делбеното производство, те не могат да предявяват незаявени до този момент искове за собственост в отделно производство, защото макар и да имат преюдициален характер за делбата, с това би се постигнало заобикаляне на процесуалния закон в частта за преклузията. Затова, предявяването на исковете за собственост на процесните имоти, предмет на делбата, на незаявено в сроковете по чл. 342 ГПК основание – придобивна давност и наследствено правоприемство, е лишено от правен интерес - процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно. Предявеният иск по чл. 124 от ГПК е недопустим. Произнасяйки се по недопустим иск, окръжният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, М.Г.Ш. следва да заплати:- на X.X. сумата от 1 550 лв., представляваща платен адвокатски хонорар за въззивното производство; - на X.X. сумата от 1 050 лв., представляваща платена държавна такса от 550 лв. и заплатен адвокатски хонорар от 500 лв. за въззивната инстанция; - общо на X.X. и X.X. сумата от 1 550 лв. платен адвокатски хонорар за първоинстанционното производство. По изложените съображения, Апелативен съд гр..... РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение №--/.....2013 г., постановено по гр.д. № .../2012 г. на ........окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото." ОСВЕН ЧЕ Е КРАИНО НЕПРИЯТНО И НЕРАЗБИРАЕМО, РЕШЕНИЕТО АКО ПРИЕМЕМ, ЧЕ Е ОСНОВАТЕЛНО ГОВОРИ ЛИ ЗА АДВОКАТСКА ГРЕШКА....????? И ЧЕ ТРЯБВА ДА ЗАПЛАТИМ ЗА ЕДНО НЕДУПУСТИМО, Т.Е. ИЗЛИШНО ДЕЛО....????!! ОЩЕ ПОВЕЧЕ ЧЕ Е МНОГО ВЕРОЯТНО ДА НЕ БЪДЕ ДОПУСНАТО ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ВКС. КАКВО БИХТЕ ПОСЪВЕТВАЛИ, ЗА КОЕТО ПРЕДВАРИТЕЛНО БЛАГОДАРЯ!!!! М.МАРИНОВА

Здравейте, работя като командир на отделение в затвор. От един месец времено заемам длъжноста главен надзирател, но началник ТРЗ ми отговори, че не мога да получавам заплащане за длъжност както е чл.192 от закона за МВР по които работим, защото на заповедта ми пише, че временно изпълнявам функциите на главен надзирател. Искам да знам имам ли право да получавам заплата за длъжност както е по закон или не.

Има ли право учител в държавно училище да притежава фирма от различно от образователното естество?

Упълномощителна и разпоредителна сделка са прогласени за нищожни по чл 31 от ЗЗД. Предявен е иск от купувача на основание чл34 във вр.с чл 55 ал1 пр3 от ЗЗД.От ответника се изисква да заплати главница в едно със законна лихва и разходи по делото на ищцовата страна. Ответникът е недееспособно лице. Кой дължи обезщетение на купувача при положение, че разпоредителната сделка е сключена от лице без представителна власт? Приложими ли са за дадения казус чл42 ал1 и чл58 от ЗЗД? Предварително благодаря!

Здравейте, Имам следното питане: Имот който е бил на баща ми и майка му е дарен на човек който е племенник на баща ми и съответно внук на втората.Двамата са му го дарили 1997 г.по 1/2 всеки от тях със запазено пожизнено , безвъзмездно право на ползване. Баща ми почина 2005 г. Имам ли запазена част от неговата 1/2 ? И има ли срок в който може претендирам, защото са минали 16 г. от въпросното дарение и 8 г. от смъртта на баща ми? Благодаря предварително!

Здравейте,получих известие от ЧСИ че ми запорира получаването на вдовишка пенсия в полза на определена банка.Пенсията е в размер на 118лв,освен нея нямам други доходи и съм безработна.Въпросът ми е има ли право ЧСИ на такова действие, и ако не какво бих могла да направя за да се защитя?Благодаря предварително за отговора...

Здравейте! Имам отпуснат кредит в края на 2007г. при договорена ФИКСИРАНА лихва /6.4%/. С подписване на договора съм дала съгласието си банката едностранно да променя годишната договорена лихва при увеличаване БЛП на банката /стандартен член от всеки типов договор/. Липсва думата ФИКСИРАНА. Като служител на банката /към днешна дата бивш/ съм наясно какво означава фиксирана лихва. Специална клауза от договора гласи, че при прекратяване на трудовото ми правоотношение ще бъда "зарадвана" с лихва в размер на БЛП на банката + 5.5. Искам да уточня, че за периода 2007-2013г. банката променя фиксирана ми лихва за трети път /6.4% - 8.5% - 7.9% - 11.5%/. Имат ли право на подобни действия и ако не какво мога да предприема? Има ли давностен срок за подобни спорове?

Здравеите , имам един вапрос : Маика ми преди време е преписала апартамента които имаме на мен и на брат ми .,от страната на сестрата ниама проблеми но оба4е след време диала на брат ми става ипотекиран. Моиат вапрос е , може ли маика ми пак да си прехварли имота на свое име след като диала на брат ми е ипотекиран или това е невазможно? Този имот смиатаме да го продаваме . Но моиат вапрос е дали може ипотекиран имот да се прехварли обратно на собственика . За всеки отговор ,много благодариа. с уважение

Осиновена съм и съм живяла с осиновителката си и моите родители. След смъртта на осиновителката си се грижех за моите родители. Имам брат, на който родителите ми са оставили завещание, по думите на тяхна консултантка, което ме прави на наследник на 1/3 от наследството на синът им-брат ми. Как трябва да постъпя, за да разбера съдържанието на това завещатие и каква сила има то в посочения казус.