Решение на Апелативен съд
27.06.2013г. 01:57:07
ЗДРАВЕИТЕ, ВАЗМОЖНО Е ЗАПИТВАНЕТО МИ ДА Е ПО-СЛОЖНО И ДЪЛГО ЗА ON LNE КОНСУЛТАЦИЯ, НО ВСЕ ПАК НЯКАКВА НАСОКА. СЛЕД СМЪРТТА НА БИВШИЯТ МИ СЪПРУГ, ДЪЩЕРЯ НИ ОСТАНА ЕДИНСТВЕН НАСЛЕДНИК. СЕСТРА МУ И ДЪЩЕРЯ И /НА БИВШИЯТ/ ЗАВЕДОХА ДЕЛО ЗА ДЕЛБА. ОСВЕН ОБЩИЯ СЕЛСКИ ИМОТ И НИВИ, ТЕ ПОИСКАХА ПОЛОВИНАТА ОТ СОБСТВЕНОСТТА НА ПОКОИНИЯ - ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, МАГАЗИН , ТАВАНСКИ ПОМЕЩЕНИЯ, ДВОРНО МЯСТО И Т.Н.,ОБОСНОВАВАИКИ СЕ, ЧЕ НЕ Е ИМАЛО ДЕЛБА НА РОДИТЕЛИТЕ, ПОЧИНАЛИ ПРЕДИ 22 ГОДИНИ. НА ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ НА РАИОННЕН СЪД, ВЪЗРАЗИХМЕ И ВНЕСОХМЕ УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК В ОКРАЖЕН СЪД, С КОИТО СПРЯХМЕ ВРЕМЕННО ДЕЛБЕНОТО ДЕЛО. В ОКРЪЖЕН СЪД СПЕЧЕЛИХМЕ БЕЗУСЛОВНО. НА ОБЖАЛВАНЕТО ИМ В АПЕЛАТИВЕН СЪД ПОЛУЧИХМЕ СЛЕДНОТО РЕШЕНИЕ: "...... Между страните по делото е налице висящо дело под № .../2011 г. по описа на .... районен съд, образувано по искова молба на X.X.X и X.X.X. срещу М.Ш. за делба на съсобствени имоти, измежду които и имотите, предмет на предявените в настоящото производство искове по чл. 124 от ГПК. С отговора на исковата молба по делото за делба М.Ш. е навела възражение за изключване от делбената маса на имотите, предмет на настоящото производство, позовавайки се на липсата на съсобственост и основавайки правото си на собственост върху тях по наследство от своя баща, който бил признат за собственик на същите по писмени доказателства с констативен нотариален акт № ..., том III, рег.№ ..., дело № ... от 2001 г. на нотариус К.М. с район на действие ..... Не е било спорно, че нито с отговора, нито по - късно до приключване на първото по делото съдебно заседание в производството по делба, М.Ш. е навела твърдения за придобиване на собствеността върху процесните имоти по наследство и придобивна давност, изтекла в полза на праводателя й – Г. Ш. в периода от 1991 г. до смъртта му на 22.10.2011 г., каквото е основанието на исковете за собственост, предмет на настоящото производство. За разлика от отменения, сега действащия ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата като се намали броят на откритите заседания. Чл. 133, ал.1 ГПК, изразяващ принципа на концентрационното начало в гражданския процес, предвижда че ако страната бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи и представи доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. По отношение на производството за съдебна делба, където всеки от съделителите има качеството на ищец и ответник, това оспорване е подчинено и на правилата на чл. 342 и чл. 343 от ГПК т.е. всички оспорвания и преюдициални въпроси трябва да бъдат заявени най-късно в първото заседание в делбеното производство. В противен случай по отношение на същите настъпва преклузия и по-късното им предявяване е недопустимо. Именно поради задължението на съделителите за изчерпване на възраженията и оспорванията до първото съдебно заседание в делбеното производство, те не могат да предявяват незаявени до този момент искове за собственост в отделно производство, защото макар и да имат преюдициален характер за делбата, с това би се постигнало заобикаляне на процесуалния закон в частта за преклузията. Затова, предявяването на исковете за собственост на процесните имоти, предмет на делбата, на незаявено в сроковете по чл. 342 ГПК основание – придобивна давност и наследствено правоприемство, е лишено от правен интерес - процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно. Предявеният иск по чл. 124 от ГПК е недопустим. Произнасяйки се по недопустим иск, окръжният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, М.Г.Ш. следва да заплати:- на X.X. сумата от 1 550 лв., представляваща платен адвокатски хонорар за въззивното производство; - на X.X. сумата от 1 050 лв., представляваща платена държавна такса от 550 лв. и заплатен адвокатски хонорар от 500 лв. за въззивната инстанция; - общо на X.X. и X.X. сумата от 1 550 лв. платен адвокатски хонорар за първоинстанционното производство. По изложените съображения, Апелативен съд гр..... РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение №--/.....2013 г., постановено по гр.д. № .../2012 г. на ........окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото." ОСВЕН ЧЕ Е КРАИНО НЕПРИЯТНО И НЕРАЗБИРАЕМО, РЕШЕНИЕТО АКО ПРИЕМЕМ, ЧЕ Е ОСНОВАТЕЛНО ГОВОРИ ЛИ ЗА АДВОКАТСКА ГРЕШКА....????? И ЧЕ ТРЯБВА ДА ЗАПЛАТИМ ЗА ЕДНО НЕДУПУСТИМО, Т.Е. ИЗЛИШНО ДЕЛО....????!! ОЩЕ ПОВЕЧЕ ЧЕ Е МНОГО ВЕРОЯТНО ДА НЕ БЪДЕ ДОПУСНАТО ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ВКС. КАКВО БИХТЕ ПОСЪВЕТВАЛИ, ЗА КОЕТО ПРЕДВАРИТЕЛНО БЛАГОДАРЯ!!!! М.МАРИНОВА
Правни мнения, съвети и коментари