Казуси

Здравейте,името ми е Иван Станков.Живеем в гр.Сливен във ведомсвено жилище,което моя тъст навремето му е дадено от предприятието където е работил.Тъстат ми почина през този месец,в жилището живеем аз и моето семейство което се състои от четирима души,и до момента на смърта при нас живееше тъстат ми на когото се води апартамента.За жилището плащаме наем всеки месец към ЖИЛФОНД. ВЪПРОСЪТ ми е:Има ли право моето семейство след смърта на титуляра да ползва апартамента за живеене и ако може какви документи трябва да се подадът и към кого? С Уважение и ви благодаря предварително.

Ако някой отиде в полицията да подаде жалба срещу мен, полицаят, който я приема, има ли право да дава информация на подаващия жалбата относно моето минало - дали е имало някога други жалби срещу мен и т.н.т. Ако няма такова право, как да постъпя, защото това лице сега разпространява тази информация без мое разрешение. Благодаря Ви!

След смъртта на съпруга ми дъщеря му има 1/4 от апартамента ни. Има ли право да иска дела си от същия апартамент по пазарна оценка? От автомобил, който е закупен 2 месеца преди смъртта на съпруга ми също иска дял. Талона на този автомобил е само на мое име и съпруга ми не фигурира като собственик

Става въпрос за майка ми. Те са 3 сестри и имат наследствена къща на името на починалите им родители. Едната сестра живее там сама от 15 г. Поддържа, плаща данъц и т.н. Няма друго жилище, ноиска да се продава. Майка ми също иска да се продаде, за да си вземе дела, тъй като няма възможност да живее там. Третата сестра обаче не иска да се продава. Въпросът ми е, след като третата не иска, може ли все пак да се продаде без нейното съгласие. И другия проблем е, че си нямат доверие. Съответно как майка ми може да си гарантира, че ще получи реалната сума, която и се полага? Няма гаранция, че прд нотаиуса няма да изповядат нереална сума. А и кой ще получи парите, защото ако ги получи някоя от сестрите едва ли ще и даде нейния дял? Къщата реално струва около 30 хил лв и майка ми си иска нейните 10. Как да си ги гарантира тези пари? Възможно ли е примерно срещу предварително дадената и сума, просто да се откаже от наследството в полза на някоя от сетрите си? И другото - възможно ли е по някакъв начин сестрите и да я прскочат и да не и дадат нищо? Например живеещата там да я придобие по давност и да си я продаде сама или някакъв друг начин?

Възможно ли е да се вземат задължения по ремонт на покрив (критично належащ), ако преди ремонта не е имало общо събрание и протокол, а само устна договорка с другите съсобственици? Ремонтът е от септ. 2011 и оттогава съсобствениците отказват да се разплатят, въпреки неколкократни лични устни и писмена покани: нямало било общо събрание и протокол, ремонтът и разходите били идея на организатора. Какво може да се направи в този случай? Благодаря!

Какви документи,ще са ми нужни за превоз на хора от летището до дадена дестинация? Сертификати,Договори,Прочие. Благодаря предварително.

По време на първата фаза на дело за делба, продадох на роднини собствен имот, който се явяваше един от процесните имоти. Явявам се ответник. През втората фаза на делото, този имот беше поставен в дял на ищеца. Сега, когато делото приключи на всички инстанции, има опасност ищецът да поиска разваляне на сделката. Ако успеем да продадем въпросният имот на друг роднина преди вписване на искова молба, ще успеем ли да го запазим, дори и с цената на парично обезщетение? (чл. 88 от ЗЗД) Или въпреки, че продажбата е на трето лице, сделката може да бъде развалена? Искам да уточня, че точно преди да започне делото за делба, ищецът получи от мен голяма сума пари за своя дял от имота, която впоследствие беше осъден да върне. По време на делото за делба обаче, той е направил така, че сумата да не може да бъде събрана - няма нито имоти, нито банкови сметки на свое име. Ще бъда благодарен за мнения по темата.

В исковата молба П. твърдял, че с протокол от 1937 г. той, ответниците Д., К., М. и И., получили в общ дял харман от 1200 кв.м. За това дворно място ответниците през 1992 г. се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка и с това накърнили правото му на собственост. В исковата молба ищецът е развил съображения за нищожност на акта и поискал съда с решение да признае неговата нищожност и да го отмени. По делото са били събирани доказателства, писмени и гласни, и се оформило становището, че спорът всъщност е бил спор за собственост на недвижим имот. Въпрос: какво трябва да бъде решението на ВКС ? Нормативен материал: чл.108 ЗС; чл.431, ал.1 и 2 ГПК. Чл. 431,ал.1 и 2 от стария ГПК: ”(1) Решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважи; не подлежи на обжалване. (2)Когато този акт засяга правата на трети лица породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважение на иска издаденият акт се отменява или изменява.”

Проведено е ОС на 16.09.2014 год. на което се взема решение за освобождаване от членство на член-кооператор и налагане на парична санкция за нанесени щети на кооперацията.Съдът отменя решенията на ОС.От коя дата се счита за върнат член-коопратора и какво се случва с взетите решения от кооператорите през този преходен период??

Преди месец подадох заявление до община Надежда за удостоверяване на законност на строителство: Аз притежавам парцел в София, който граничи с друг. В последния съществува някаква допълваща постройка по цялото протежение на имотната граница. Преди 1999 това е било нещо като гараж,този, който купува имота през 1999 продължава гози гараж до 3 стаи и там живее, т.е.това е неговата жилищна площ. Нито преди 1999 нито след това съм се съгласявала да се строи каквото и да било по имотната граница.Служителката от Контрол по строителството в общината преди месец ми показа писмото до въпросното лице с 6 изискуеми документа, днес обаче се оказа, че ногариалният акт и съответната скица, на която фигурира това допълващо застрояване /без да са посочени размери/ е напълно достатъчен да докаже, че гаражът-барака-жилище е законно построен, а на настояването ми да отговори защо тогава му искаха първоначално 6 документа вкл.разрешение за строеж ми беше отговорено, че не е длъжна да ми обяснява. Бихте ли ме посъветвали как в този случай да докажа незаконност на този строеж? Всъщност тази допълваща ниска постройка е била построена/ не цялата, а 1/3 от нея/ през 70-те години към основната сграда, която обаче от повече от 20 години е необитаема и ще падне всеки момент. Благодаря предварително