Развод с със статут „постоянно пребиваване”

Здравейте. Съпругата ми е украинска гражданка със статут „постоянно пребиваване” , от 10 години сме в брак и живеем в България. Имаме 2 деца, български граждани, които са на 9 и на 6 години.  Отношенията ни през последната половин година са силно влошени. Преди около година заедно решихме да се занимаваме с продажба на дървесина от частните гори (140дкр), които са придобити от мен преди сключване на брака. Въпреки желанието ми, аз не можах да се справя с оформянето на необходимите документите, за провеждането на сеч в гората.  Преди около половин година тя почна да се държи странно. Махна нормалните си профилни снимки  от страниците си в соц. мрежи, където се разбираше че тя е семейна с деца и вместо тях постави такива предизвикващи снимки.  Постави парола за откриването на дисплея на своя телефон. Когато аз влизах в стаята веднага затваряше телефона и си го прибираше, за секунда не го оставяше, постоянно го държеше в себе си. През това време от своя профил в соц. мрежата виждах, че някакви чужди за мен мъже почнаха да харесват нейните снимки в страниците и в соц мрежата, рязко се увеличиха мъжете които и изпращаха приятелство. Нови прически, нови снимки, постоянно недоволство вкъщи, настройване на децата срещу мен и т.н. Питах я, защо постъпваш така, търсиш ли някой друг или  дали вече съществува такъв? Отговаряше, че всичко е нормално, няма нищо такова и това всичко са мои фантазии. Постоянно ми говореше за доказателства, дали съм имал доказателства за да и говря такива неща. Преди два месеца един непознат за мен мъж е харесал десетки нейни снимки във феусбук и инстеграм. Попитах я кой е този мъж, тя ми отговори че не го познава. (Виждайки нейното поведение, аз почнах сериозно да се съчнявам, че тя ми изневерява, но тя винаги ми говореше че това са празни приказки, защото съм нямал доказателства.) Преди около две седмици, една сутрин преди да излизам от дома, аз случайно си забравих телефона вкъщи с включен звукозапис. След известно време като се върнах обратно и си проверих записа, оказа се че има запис от телефонен разговор с нея и с неизвестен мъжки глас (!?) Първоначално по категоричен начин отрече да е говорила с какъвто и да е мъж по телефона. По късно след като и показах записа, тя беше в шок, но пак не си призна(?!) След още няколко часа тя си  призна. Според думите и не е изневеряала, а говорили по телефона (?!) Интересното тука е че мъжа се оказа че е същия мъж от преди два месеца, който беше харесвал десетки нейни снимки и за който тя категорично отхвърляше че го познава. Аз от своя страна започнах да и задавам естествени въпроси. Тя няма логични отговори или изобщо отказва да говори. Предложих и, щом иска нови отношения с други мъже, нека доброволно да се откаже  от децата, да ги осави на мен и ако желае да си заминава в своята родина или да си живее където, какъвто живот си избира. Тя отказва да ги остави децата на мен, а иска аз да и разреша да вземе децата със себе си и така да си отива за винаги в Крим. Подаде жалба в полицията срещу мен, незнам какво точно е написала в жалбата, но полицаите казаха оплакване от домашно насилие, заплаха от убийство, ежедневен тормоз (може би това е направила, при евентуално разводо дело, за да си осигури авантаж?). Тя не иска да се отказва от децата, аз също не искам това.  Вече няколко пъти по време на спор ми намеква, че ще има претенци за горските имоти. (Горите са оформени на мое име до сключването на брак). Тя има ли основания за такава претенция? Живеем в жилище под наем и имаме къща на село 120 кв.м. на името на родителите ми, които са живи При така изложените обстоятелства, кой какви шансове би имал при едно разводно дело?