Трудово - правен спор

След неправомерното ми уволнение 11.07.2013 година - два месеца преди да родя, бях възстановена с влязло в сила и необжалвано съдебно решение от 21.10.2013 година –РС Варна. Работодателят и към този момент отказва да ме възстанови на длъжността, която съм заемала преди неправомерното ми уволнение. Въпреки, че в писмен вид, в рамките на двуседмичния срок от връчването на съобщението /02.12.2013 год. / за възстановяване, съм депозирала желание да бъда възстановена на длъжността, която съм заемала и съм помолила да ми бъде разрешен отпуск за бременност и раждане, работодателят не ми издаде съответната заповед за възстановяване, нито направи заличаване в НАП на прекратения ми трудов договор. Отново в рамките на двуседмичния срок от получаване на съобщението от РС Варна, се явих лично на работното си място / 13.12.2013 год. /, но отново ми бяха отказани съответните документи, както и издаване на писмен отказ. Не на последно място, към днешна дата не получавам полагащото ми се майчинство, защото работодателят отказа да ми издаде заповед. В момента сме отново в съдебен спор, относно обезщетение за неизплатено майчинство, както и наказателно дело срещу работодателя за неизпълнение на съд.решение. Работодателят ми "излезе" със становище, че съм се явила на работа, но не съм изявила желание да започна да работя, а едва ли не само съм се разходила до там. Реално аз се явих в рамките на двуседмичния срок, като със себе си бях взела и три месечната си дъщеря, защото нямаше кой да я гледа. Какво е необходимо да предприема в този случай? Съдът на първа инстанция счете, че аз не съм се явила на работа, за да предоставя раб.си сила, а на разходка. Не е ли необходимо единствено и само да декларирам устно желанието си и да се явя физически? Аз нямам свидетел, който да удостовери какво съм говорила на 13.12.2013 година пред зам.дир., изпълняващ него ден, функциите на директор? Кой може да накара един работодател да изпълни съдебно решение С уважение