изгонен от смейството си

Преди 3 месеца майката на двете ни деца ме изгони от апартамента в който живеехме(нейна собственост) под предлог че съм опасен за нея и децата,че никога не сме били семейство (нямаме сключен брак) и че не ме е обичала, макар силно да обичам и тримата. От тогава срещите ми с децата са само когато тя позволи и колкото време тя определи. Преди 3-4 дни е подала иск в съда за определяна на издръжка за децата: 150 лв за баткото(2г. и 10м.) и 200 лв за бебенцето ни(1г1м) Законно ли е тя еднолично да определя срещите ми с децата и продължителността им, без да има присъдени права за това на нея или на мен, и ако не съм съгласен с нея постоянно да казва че щяла да извика полиция? Не позволява да преспиват при мен или да мога да ги заведа в родния си град, където преди много им е харесвало? А в иска си е писала че сам съм си тръгнал, без да й кажа на какъв адрес. И малко повече за самото ми изгонване: една вечер след работа тя с децата бяха при майка й и баща й. Отидох да ги взема и се оказа че едното ни детенце беше болно и плачеше. Опитвах се да го успокоя и накарам да си легне след като се прибрахме, жена ми беше до нас и не казваше нищо. Помолих я да му каже да послуша тати, но тя не го стори, а то още плачеше. Хванах я за ръката и казах да отидем в кухнята, за да поговорим, а тя се разпищя и избяга от апартамента уплашена. Отишла е при съседката, от където е викнала полиция. Дойдоха заедно със съседката, а след малко и полицията (2 полицейски коли и ми написаха някакъв протокол). Не съм имал, имам и никога няма да имам намерение да посегна или ударя жена си, но явно съм я уплашил много. Тя ми каза че трябва да си събера багажа и да се махна от нея и децата. Че съм застрашавал нейния и живота на децата ни. На хората който силно обичам и милея за тях. Че вече ми няма никакво доверие и не може да остава сама с мен. Извикахме родителите й и в следващите 2 дни докато търся квартира и събирам багажа си, майка й остана неотлъчно при нея. Баща й се изказа по мой адрес и по отношение на работа ми че такива като мен са се мислели за нещо повече от останалите, че са били опасни, че някоя сутрин щели да се събудят и да намерят три трупа… Мнението му е напълно погрешно и абсурдно. И накрая макар апартамента да е нейна собственост, аз съм закупил доста уреди и обзавеждане, с кредитна карта, но гаранционните карти, на мое име, са при жена ми и тя отказва да ми ги даде, в иска си тя иска издръжката да е от датата на "заминаването ми", аз от тогава до сега съм давал по-големи суми за децата, някой по банков път, някой на ръка, а някой тя сама е вземала от парите ми и след като я помолих да напише на една бележка какво съм й дал на ръка и какво е взела сама от мен след като ме изгони тя отказа- не си спомняла. Аз си водя всекидневен дневник в който описвам срещите с децата и нея, обичам ги, но тя е непреклонна-имала нужда от човек който да я носи на ръце. На децата им е мъчно за мен, по-голямото не иска да си тръгвам като го връщам при майка му, и казва" тати не тръгва, иска тати" -какво да правя, страдам силно по загубата на семейството си. Ходих при няколко пъти при 3-ма семейни терапевти, като канех всеки път и жена ми, но тя отказва-всеки път под различен предлог.