Отменяня на Решение на ВКС

Касае се за Решение на ВКС при което въпреки изискванията на закона , че към всяко самостоятелно жилище има прилежащо санитарно помещение – през 21 век двете състествуващи санитарни помещения на етажа на многофамилна наследствена къща се присъждат на едно от жилищата , а другото самостоятелно жилище е оставено без санитарен възел . При това то е строено през 1948/1949 год.- с гредоред – и няма канализация . Санитарните помещения са изградени на стълбищната площадка на етажа . Канализацията на цялата къща също е на стълбищната площадка и минава през процестното помещение. Искът е по чл.108 от ЗС и въпреки , че при Протокола за съдебна делба – спогодба по гр. Дело от 1966 год. на наследодателите ни , на никой наследник не са предоставени сервизни помещения и входни антрета /което между другото отбелязва в мотивите си и ВКС – но без да го вземе впредвид при постановяване на Решението/ отсъжда несправедливо , като лишава едното от жилищата от тоалетна и баня , а другото жилище придобива две тоалетни и две бани . В Нотариалните актове на ищеца и ответника има включени сервизни помещения / Н. актове се издадени от наследодателите/ Има още грешки и порочности в мотивите – ще ви предоставя всички документи . Решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване , но не вярвам , че е възможно това да е вярно , при условие , че Уважаемите Върховни Съдии изглежда дори не са прочели внимателно документите по делото , тъй като в мотивите си объркват собствеността на ищеца с тази на ответника . Р Е Ш Е Н И Е № 58 . София, 14.03.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 678 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 22.03.2011г. постановено по гр.д. № 30/2011г. на Окръжен съд Монтана, с което е отменено решение от 09.12.2010г. на Районен съд Берковица по гр.д. № 618/2010г. и вместо това е отхвърлен предявения от С. Н. Я. против С. Б. Н. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху входно антре с площ от около * кв.м., представляващо самостоятелен вход към югозападната стая от първия жилищен етаж на жилищна сграда с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес: [населено място], ул. “Д-р Д. И.” № 12, ет.2. Касационната жалба е подадена от С. Н. Я. чрез пълномощника й адв. И. В.. Тя намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е извършил некоректна преценка на събраните доказателства, пренебрегнал е доказателствената сила на протокола за съдебна спогодба, не се е съобразил със заключението на приетата техническа експертиза, архитектурния проект на сградата и показанията на св. Д. А. /Според Протокол за съдебна делба – спогодба по гр. Дело № 388/1966 год. : 'След доклада на делото страните заявиха , че са се споразумели както следва : ДЕЛ ПЪРВИ 1. В дел на САРАВКА МИЛАНОВА ДАВИДОВА , от гр. Вършец , жител на гр. Вършец се дава и тя приема да вземе и взима в своя изклюителна собственост и владение , следния недвижим имот : - От сутерена/мазето/-югозападната стая/мазе/ зад стълбището . - От втория етаж -югозападната стая с два прозорци със самостоятелен вход . ДЕЛ ВТОРИ 2. В дел на ГЕОРГИ МИЛАНОВ АНГЕЛОВ , от гр. София , жител на гр. София се дава и той да взема и взема в своя изключителна собственост и владение следния недвижим имот : - От сутерена /мазето/ - северната стая /мазе/ - От втория етаж с самостоятелен вход : Разпределително антре , северната стая с балкона и североизточната стая с балкона и хола с три прозорци . ДЕЛ - ТРЕТИ - ДАРИТЕЛ НА ОТВЕТНИКА 3. В дел на БОЦИ МИЛАНОВ АНГЕЛОВ , от гр. Вършец , жител на гр. Плевен , се дава и той взема и взема в своя изключителна собственост и владение следния недвижим имот : - От сутерена /мазето/ южната средна стая /мазе/ - От първия етаж – югоизточната стая с 1/2 част от балкона преграден , а така също и северната стая с 1/2 част от балкона ДЕЛ ЧЕТВЪРТИ - НАСЛЕДОДАТЕЛ НА ИЩЕЦА 4. В дел на НИКОЛА МИЛАНОВ АНГЕЛОВ , от гр. Вършец , жител на гр. Вършец се дава и той взема и взема в своя изключителна собственост и владение следния недвижим имот : - От сутерена /мазето/ - югоизточната стая /мазе/ - От първия етаж – южната средна стая и югозападната стая с отделен вход от към стълбището и половин балкон към стълбището – преграден . ДЕЛ ПЕТИ 5. В дел на ДАРИНКА МИЛАНОВА ЦЕПЕНКОВА от гр. Вършец , жителка на гр. Търново се дава и тя приема да взема и взема в своя изключителна собственост и владение следния недвижим имот : - От сутерена /мазето/ - Североизточната стая /мазе/ - От първия етаж – Североизточната стая с 1/2 част от балкона . ДЕЛ ШЕСТИ 6. Поделбата на дворното место и таванското помещение остават в обща собственост с права на ползване , съгласно приложената план-схема към настоящия договор – протокол . / Проекта за узаконяване на жилищна сграда и пристрояване на гараж не е представен по време на делбата , което означава , че отразява състоянието на сградата , каквото е следвала да бъде след пристрояването ./ ДЕЛ СЕДМИ 7. Съгласяваме се Георги Миланов Ангелов да построй със собствени средства гараж от към западната страна на къщата , без да иска съгласието на останалите собственици пред техническите органи . ДЕЛ ОСМИ 8. Съгласяваме се да застроят със собствени средства над гаража Никола Миланов Ангелов /НАСЛЕДОДАТЕЛ НА ИЩЦАТА/ една югозападна стая и Даринка Миланова Цепенкова северозападна стая , без да искат съгласието на останалите собственици пред техническите органи . ДЕЛ ДЕВЕТИ 9. Съгласяваме се Боци миланов Ангелов – ДАРИТЕЛ НА ОТВЕТНИКА – да застрой със собствени средствата над етажа на посочен в дел осми две стаи /една югозападна и една северозападна/ , без да иска съгласието на останалите собственици пред техническите органи . Според Протокол за делба – спогодба на първи жилищен етаж не са разпределени сервизни помещения и входни антрета в нито един дял на съделителите ./ Ответницата С. Б. Н. в писмения си отговор поддържа, че жалбата е неоснователна. В съдебно заседание претендира за справедливо решение. С определение № 947 от 25.10.2011г. на настоящия състав на Върховния касационен съд е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса дали когато съдът установи, че ищецът е собственик не на целия имот, а само на част от него, следва да уважи иска за съответната идеална част. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск по чл. 108 ЗС предявен от С. Н. Я. против С. Б. Н.. Ищцата основава собствеността си на наследство, съдебна делба и давност. Тя е единствен наследник на Н. М. А., починал 2004г., който при извършена през 1966г. делба на жилищната сграда чрез съдебна спогодба е получил в свой дял стая/мазе/ от сутерена, а на първия етаж: южна стая и югозападна стая с отделен вход откъм стълбището и половин балкон към южната стая - преграден. Ответницата пък е дъщеря на Б. М. А., който при делбата през 1966г. е получил югоизточната стая на първия етаж с * част от балкона и северната стая с * част от балкона; впоследствие чрез сделки е придобил североизточната стая и южната средна стая. Установено е, че след делбата къщата е била пристроена, така че са се оформили по два апартамента на етаж. С оглед на това през 1985г. наследодателят на ищцата е признат за собственик на първия етаж от западния близнак от сградата, състоящ се от спалня, дневна, кухня, сервизни помещения, килер и едно мазе в сутерена. Съответно, с договор за дарение от 1997г. Боци А. и съпругата му са прехвърлили на дъщеря си С. Б. Н. самостоятелен жилищен обект на първия етаж на сградата, намиращ се в източната част и състоящ се от вестибюл, хол, кухня, две спални и сервизни помещения. Процесното помещение от * кв.м. е означено на скицата на вещото лице под № 1 като “WС” и е безспорно, че понастоящем е преустроено в тоалетна, но се спори дали то представлява самостоятелния вход откъм стълбището към югозападната стая, описан в протокола за съдебна спогодба в дела на Н. М.. В. съд е счел, че спорното помещение не е описано изрично при делбата от 1966г. и не е поставено в дял на никой от съделителите. Изходил е от това, че в делбения протокол сервизни помещения и входно антре изобщо не са посочени като обект на разпределяне между съделителите; поделени са само отделни самостоятелни стаи. Съдът е намерил за несъмнено, че само югозападната стая е имала самостоятелен вход откъм стълбището, но е отрекъл възможността именно спорното помещение от * кв.м. да е представлявало входно антре към тази стая. Мотивирал се е и със събраните гласни доказателства сочещи, че към 1979г. процесното помещение е представлявало тоалетна, ползвана от всички обитатели. При тези констатации съдът е заключил, че помещението е било предназначено за общо ползване и не е могло да бъде придобито от наследодателя на ищцата по давност. Поради това, предвид недоказване активната легитимация на ищцата, е отхвърлил иска. По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е противоречиво разрешаване на въпроса дали при предявен иск за собственост съдът може да го уважи само за идеална част от имота, ако установи, че ищецът се легитимира за собственик не на целия имот, а само на част от него. С влязло в сила решение от 21.07.2010г. по гр.д. № 176/2010г. на Окръжен съд Монтана е уважен иск на ищцата С. Н. Я. относно помещение на втория етаж в същата сграда. Тя е претендирала, че е собственик на самостоятелна стая от около 24 кв.м., а съдът е установил, че е собственик на * ид.ч. и е уважил иска до размера на правата й като е изтъкнал, че според съдебната практика е възможно и частично уважаване на ревандикационен иск, като последица от който се създава съсобственост между страните. Докато при разрешаване на настоящия спор, който е иницииран от също от С. Я. за друго помещение в сградата, съдът е достигнал до извод, че помещението е обща част и следователно ищцата притежава идеална част от него, но е отхвърлил иска изцяло. Настоящият състав намира за правилна практиката в посоченото решение на Окръжен съд Монтана по гр.д. № 176/2010г, което съответства на утвърдената практика на Върховния касационен съд по исковете за собственост. Когато съдът установи, че ищецът по ревандикационен или установителен иск за собственост се легитимира като собственик само на част от вещта, е длъжен да признае това му право. Касае се до частично уважаване на иска, което намира приложение както при облигационните, така и при вещните искове. По основателността на касационната жалба. Обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила, свързани със съвкупната преценка на доказателствата и необоснованост. Наследодателят на ищцата Н. М. А. е собственик според делбения протокол от 1966г. на югозападна стая със самостоятелен вход /според протокола за делба – отделен вход/ откъм стълбището. Това е единствената стая със самостоятелен вход, описана в делбата. Останалите съделители, включително праводателя на ответницата, също са получили при делбата отделни стаи, т.е. сервизни помещения не са поставени в ничий дял. След извършеното пристрояване на къщата, на първия етаж са оформени два апартамента: западен - собственост на наследодателя на ищцата и южен / в действителност – източен / - на праводателите на ответницата. При извършена съпоставка на помещенията, разпределени при делбата и извършеното пристрояване, за което съвпадащи сведения са дали и двете страни, вещото лице е достигнало до извод, че процесното помещение представлява вхоното антре към югозападната стая, което е поставено в дял на Н. А.. Същото е видно и от приложения архитектурен проект на сградата от октомври 1966г. / Проекта е за узаконяване на жилищна сграда и пристрояване на гараж /.Според свидетелските показания помещението е било обособено като тоалетна преди 1979г. и тя е била отключена и ползвана от всички обитатели на сградата. Свидетелката Д. А., която живее в имота от 1979г., сочи, че помещението е било собственост на Н., като собствеността му била изрично признавана от баба С., която е сред съделителите в делбата от 1966г. /И тримата мои свидетели свидетелстват , че тоалетната се е ползвала изключително от членовете на моето семейство със съгласието на наследодателя на ищцата , но показанията им не се толерират – и на тримата /. Следователно, съвкупната преценка на доказателствата налага извод, че сега съществуващата тоалетна всъщност е входното антре към югозападната стая, описано в делбата от 1966г. като собственост на Н. М. А., съответно на наследницата му С. Н. Я.. Фактът, че дълги години помещението е ползвано от всички обитатели не води до изгубване на собствеността съгласно чл. 77 ЗС. Не се спори, че понастоящем помещението е присъединено към жилището на ответницата като е зазидана входната врата откъм стълбището и е отворена такава към помещенията на ответницата / Зазидана е входната врата на другото сервизно помещение на стълбищната площадка , а не на процесното и от ищцата , а не от ответницата и е присъединено към жилището на ищцата , а не към жилището на ответницата !!!!!!!!!!!!!!!!!!! / Възражението на ответницата С. Б. Н. за придобиване на помещението по давност е неоснователно. След като помещението е представлявало тоалетна, достъпна от стълбището за общо ползване, то очевидно върху него не е упражнявано самостоятелно владение от ответницата. Затварянето на входната врата откъм стълбището е извършено през 2009г. и от този момент до завеждане на исковата молба през 2010г. не е изтекъл изискуемия от закона срок за придобиване по давност. При горните изводи предявената ревандикационна претенция се явява основателна и подлежи на уважаване. Тъй като въззивният съд с решението си е отхвърлил иска, то решението му следва да бъде отменено и постановено ново за уважаване на иска. Ищцата има право да получи направените разноски по водене на делото в трите инстанции, възлизащи на 985 лв. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 22.03.2011г. постановено по гр.д. № 30/2011г. на Окръжен съд Монтана и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Б. Н. от [населено място], кв. Д., [жилищен адрес] че С. Н. Я. от [населено място], [улица], №*, ап.* е собственик на входно антре с площ от * кв.м., представляващо самостоятелен вход към югозападната стая, понастоящем преустроено в тоалетна, описано като помещение №* и оцветено в зелен цвят на скицата на вещото лице Л. П. И., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, което помещение се намира на първия жилищен етаж с идентификатор * от многофамилна жилищна сграда с идентификатор *, построена в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес: [населено място], ул. “Д-р Д. И.” № 12, ет.2 и ОСЪЖДА С. Б. Н. да предаде на С. Н. Я. владението върху описаното помещение, както и да й заплати сумата 985/деветстотин осемдесет и пет/ лв. разноски по делото за три инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: В схемата е на вещо лице много ясно се вижда , че е зазидан входа на другото сервизно помещение на стълбищната площадка и е присъединено към жилището на ищцата – изобщо не става на въпрос за процесното помещение . Ищцата присъединява едното сервизно помещение на стълбищната площадка към своето жилище и предявява иск и за другото сервизно помещение на стълбищната площадка , а и помещенията на ищцата са в повече отколкото са отразени в Протокола за съдебна делба – спогодба , Проекта за узаконяване и Нотариален акт на ищцата . И най-парадоксален е факта , че ВКС присъжда помещението на ищцата , като по този начин моето жилище остава без сервизно помещение , а към жилището на ищцата се присъединяват две бани и две тоалетни . Не мога да си представя по как е възможно ВКС да допусне такава грешка – та пред тях са всички документи , и схемата на вещо лице??????????????? Моля за вашето съдействие да бъде отменено несправедливото Решение на ВКС и делото да бъде преразгледано ! !! ДО ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ПИСМЕНА ЗАЩИТА от Светла Боцева Николова по к. гр. Дело №678/2011 по описа на ВКСъд Уважаеми Върховни Съдии , Моля да постановите Решение с което да потвърдите обжалваното Решение от 22.03.2011год. на Окръжен съд – Монтана по въззивно гр. Дело №20111600500030/2011 по описа на МОСъд , с което е отменено изцяло Решението на Районен съд – Берковица , постановено на 09.12.2010год. По гр. Дело №618/2010 по описа на Рсъд – Берковица и искът на С.Н.Я. С ЕГН .......... , с постоянен адрес гр.............................................. с основание чл. 108 ЗС е отхвърлен изцяло . В Решението от 22.03.2011год. По гр. Дело № 20111600500030 по описа за 2011год. МОСъд приема , че за процесното помещение и съседното на него , обозначено на Проекта за узаконяване на жилищната сграда като “ WC” няма данни да са били изградени към момента на делбата , и че Проекта за узаконяване на жилищната сграда отразява състоянието на сградата , каквато е следвало да бъде след извършването на предвиденото в Протокола за доброволна делба – спогодба по гр. Дело № 388/1966 год. пристрояване и надстрояване . Пристрояването извършено през 1968/1969 год. е в много по – голям /два пъти по – голям / размер от приетата и одобрена между наследниците спогодба по гр. Дело № 388/1966 год. Според събраните по делото доказателства , както и от заключението на вещото лице се останови , че пристрояването и преустроиството не е отразено в проекта за узаконяване на жилищната сграда , а го има в скицата – приложение № 1 на вещо лице по гр. Дело № 618/2010 по описа на РС Берковица и помещенията на С.Н.Я. са в повече отколкото са отразени в Протокола за съдебна делба – спогодба по гр. дело № 388/1966 год. , проекта за узаконяване на жилищната сграда одобрен на 28.10.1966 год. и Нотариален акт № 105/1985 год. придобит по наследство , делба и давност на Н.М.А. Наследодател на С.Н.Я. В Протокола за съдебна делба – спогодба по гр. дело № 388/1966 год. няма разпределени сервизни помещения в нито един дял на наследниците – разпределени са единствено самостоятелни стаи . С цел обособяване на самостоятелни жилища за наследниците през 1968 год. са извършени покупко – продажби на стаи и право на строеж – като по този начин се реализират 4 самостоятелни жилища – по две на етаж. Във връзка с това и съобразно изискванията на закона – че към всяко самостоятелно жилище трябва да има прилежащо сервизно помещение – при пристрояването извършено през 1968/1969 год. на стълбищната площадка е извършено преустроиство и са обособени две сервизни помещения – по едно за всяко самостоятелно жилище на етажа – както е отразено на Приложение № 1 на вещо лице по гр. дело № 618/2010 по описа на Рсъд – Берковица , Нотариален акт № 105/1985 год. и Нотариален акт № 774/1997 год. През 2008 год. С.Н.Я. приобщава едното сервизно помещение – отразено на Проекта за узаконяване на жилищната сграда като “ WC “ - към собственото си жилище , като зазижда вратата откъм стълбищната площадка и в нарушиние на добрите нрави , морала и материалния закон предявява претенции и за второто сервизно помещение на етажа . Въпросното процесно помещение е прилежащото към самостоятелното ми жилище сервизно помещение , както е според Нотариален акт № 774/1997 год. С оглед на изложеното Ви моля да постановите Решение , с което да отсъдите , че към всяко жилище на етажа има прилежащо сервизно помещение и да потвърдите Решението на Окръжен съд – Монтана , постановено по въззивно дело № 20111600500030 по описа за 2011 год. на МОС , като приемете , че същото е правилно . Моля да ми бъдат присъдени направените по делото разноски. 07.02.2012год. гр. София С уважение : Моля помогнете ми - има ли възможност да се отмени Решението на ВКС ?!